Този уикенд беше различен за мен! Бях решил да започна да практикувам някои от зимните спортове: Ски или Сноуборд. С приятелят ми от детство единодушно бяхме решили да се учим на Сноуборд тъй като в последствие с него ще можем да правим повече freestyle изпълнения. Като начинаещи в този тип спорт решихме да заминем за Добринище и там да си наемем сноуборд учител, който да ни покаже основните техники за да падаме по-безболезнено.

Тръгнахме рано сутринта в събота за да можем да стигнем по рано на пистата в Добринище. 10:00ч бяхме там екипирани и готови за нови приключения. Минахме през две три къщички, където се дава екипировка под наем за да си намерим учител. Попаднахме на Краси! Младо момче, което с удоволствие пое ангажиментa да ни обучава заедно. Изкачихме се малко на горе по пистата и започнахме с урок номер едно: Как да падаме по-безопасно? В него научихме няколко техники, които са от голямо значение след падане да се изправиш без нищо счупено. Второто по важност след падането е: прав борд, леко сгънати колене, изправен гръб и поглед право на пред. Правилната стойка е от голямо значение борда да върви, а и ние да падаме по-малко. Третият урок беше: как да закантваме? Преден и заден кант. В този урок важно бе да можем да запазим баланса на тялото за да може борда да се спуска плавно по пистата без да се засилва прекалено много. Получаваше се, но след двайсетина падания на задните си части започваш да го усвояваш на пълно. Когато дори и такова леко падане започне да става болезнено се замисляш как да се задържиш повече прав на борда и тогава наистина започваш да влизаш в час. След като за около 2 часа научихме тези три техники, решихме да починем малко, защото да падаш си е доста изморително!

След почивката, в която подгрявахме и отпускахме тялото с топъл чай и коняк тръгнахме отново на мястото, където протичаше обучението. Сега обаче бяхме някак по-сигурни в себе си, дали заради наученото или заради коняка, факт е, че се чувствахме супер!
Решихме да вземем още един час с Краси, в който щяхме да учим как да комбинираме преден и заден кант за да можем да контролираме борда. Усвояването на тази техника не беше никак лесно, а и разстоянието, което имахме за да се спускаме не беше достатъчно за да упражним това съчетание. Изкачването за да се спуснем отново ни изморяваше все повече и повече. Около 16:00ч вече бяхме капнали от умора, но пък с основни знания за да подкараме нашите бордове. За следващия ден бяхме твърдо решени да се качим на хижа “Безбог” въпреки, че инструктора ни заяви, че не сме готови за там.
Бяхме отседнали в къща за гости в Добринище! Прибрахме се и заръчахме на хазайката менюто за вечеря и я помолихме да е готово за 18:00ч. Бяхме много изморени и много гладни. Докато се оправяхме за вечерята почти заспивахме от умора това беше нещо ново за нас и за мускулите на телата ни.
Когато слязохме да хапнем в механата на къщата, дървата в камината вече пукаха, вечерята бе сервирана, всичко беше като по учебник! На третата чаша вино вече бяхме в безтегловност и едвам се държахме будни. Последният ми спомен бяха стълбите към стаята. Както легнахме така се събудихме. На сутринта здрава и питателна закуска и вече нетърпеливи се отправихме към лифта. Взехме си целодневни карти и поехме към върха. Времето беше слънчево и тихо, на всякъде бяло и отрупано със сняг. През целия път до горе обсъждахме наученото от предишния ден. Това щеше да ни е първото истинско спускане със сноуборд в живота. В интерес на истината горе беше много по-лесно, снегът беше пухкав и мек, не като там където се учихме, почти лед. Денят ни започна в 10:00ч, когато направихме първото си спускане от хижа “Безбог” към междинна станция. Бордовете набираха скорост ние редувахме кантове управлявахме и падахме това беше не избежно. След второто спускане по пистата вече бяхме усвоили материята още по-добре и почти нямаше падания, а дори и да имаше те бяха много леки. До обяд бяхме направили 2 спускания, от които бяхме доста доволни и все повече започваше да ни харесва карането на борд. На обяд лека почивчица на върхът при “бай Славе”, по една супичка и по някоя и друга бира. Нетърпеливи взимаме бордовете и се връщаме отново на пистата за усъвършенстване. За мен това беше едновременно най-доброто и най-болезненото ми спускане. Тръгнах много добре, контролирах борда страхотно, взимах завой, засилвах се, практикувах всичко научено до сега даже добавях и по нещичко от себе си. На една от добрите отсечки на пистата карах с доста висока скорост и поисках да завъртя борда на заден кант, но не преместих тежестта правилно и в следващия момент усещах как се нося във въздуха с гръб към пистата. При падането се чуха пукания от всички възможни стави по тялото ми, но най лошото беше, че жестоко ударих и главата си. За щастие в този учатък на пистата снегът беше добър: пухкав и мек, което омекоти малко удара в главата. Хората, които караха зад мен и са видели как съм полетял, намаляваха скоростта си и ме питаха дали съм добре. За щастие се разминах с 10 мин почивка и продължих безстрашно на долу.
Въпреки жестокото ми падане още на втория ден все пак се отървахме без травми и с много добро настроение. Това беше нещо ново за мен, както и за моят приятел, един уикенд за начинаещи изпълнен с много падания и страхотни емоции.

Да не забравя, когато се връщате от пистата на Добринище не пропускайте да спрете и да хапнете прясна пъстърва, която току що вие сами сте си уловил в ресторант “Рибката”
Вече правим планове за следващото ни каране, което смятаме да е на Пампорово.
Приканвам всички, които умеят да карат ски или сноуборд да го правят всеки свободен момент, а всички остани да се научат да карат.

Защото свежия въздух от планината, както и тренировката за тялото не можете да ги получите никъде другаде!