Днес реших да ви разкажа една история, която остави траен спомен в съзнанието ми!
Връщам се някъде през 2011 година и по точно през септември.
Беше хубава година, няколко месеца преди това се бяхме запознали с приятелката ми и бяхме много щастливи! Лятото почти отмина, но ние бяхме твърдо решени, че в България на море не ни се ходи, искахме да направим нещо щуро, нещо различно да отидем някъде, където никога до сега не бяхме ходили и двамата.
Тогава се поразровихме в интернет и по това време букинг тъкмо набираше скорост като туристически сайт. Отзиви, коментари страшно голям избор от хотели и като повечето българи и ние решихме сами да си организираме всичко. Тогава ни хрумна да посетим Montenegro (Черна Гора). По това време не беше толкова нашумяла дестинация, но ни се стори интересна! Проверихме какво ще е времето през периода, в който ще сме там и преценихме, че ни устройва. Разгледахме курортите и установихме, че Budva е подходящо място, но пък със високи цени на хотели. Следващият курорт на който се спряхме беше Ulcin. Раз, два, три и резервацията беше направена. През следващите няколко дни разглеждахме маршрута по който ще пътуваме. Въпреки, че имахме навигация в колата все пак искахме да сме на ясно от къде ще минем. След като избрахме най-оптималния вариант за нашето пътуване до Черна гора оставаше само да дойде деня на нашето заминаване.
Тази нощ изобщо не спахме, това ни беше първото дълго пътуване заедно и то извън пределите на нашата държава. Бяхме решили към 03:00ч сутринта да палим колата към така очакваната почивка.
И ето вече сме на път! Навигацията е пусната: спокойни сме, щастливи сме и даже си пеем.
Няма да казвам, че още в България тази навигация ни наби в някакви селия та едва се ориентирахме на къде да караме. Знаете табелите в бг са дефицит!
Вече сме на главен път в правилна посока и първа граница ни е Македония! Минаваме транзит всичко там е като при нас с изключение на пътищата, бяха една идея по-добри! Сутринта рано-рано се озоваваме на някакъв пропускателен пункт. Вадя всички лични документи, зелена карта документи на колата, всичко което имаме. Подавам ги на митничаря, а от там ми се отговаря
– “Ово за Република Косово не Важи!” и зелената карта полетя в колата хвърлена от митничаря. Първоначално леко се шокирах! Първо, какво правим в Косово? Второ, защо не ни важи застраховката?
Както и да е платихме си 30 евро пропуск за Косово, митничарите ни изгледаха сякаш си казаха “тия са луди” пуснаха ни и продължихме по пътя на нашето незабравимо пътешествие.
След като все повече навлизаме в Косово започваме да си задаваме въпроса, безопасно ли е?
Срещахме разни хора, които изкачаха от гората рано сутринта оглеждайки новичката ни кола. Въртяхме се по завои в планината минавахме през селца изцяло с надгробни паметници, личеше си какво е ставало там. Искахме час по-скоро да се измъкнем от това място все пак бяхме тръгнали на почивка! След това се оказа, че сме изкачвали планина, която е на границата между Македония и Албания минали сме през природния парк Кораб-Коритник в Албания от там столицата Тирана и вече започнахме да се придържаме към пътя около брега, който водеше към нашата дестинация Улцин в Черна гора. Още с пристигането си в Улцин, разбрахме, че това не е нашето място! Сякаш бяхме в нашият курорт Кранево. Повъртяхме се намерихме хотела, а той се оказа пълна скръб нищо общо с това, което беше описано в букинг! Даже и гостите на хотела ги нямаше поради авария с водопровода. Първоначално се настанихме, но като помислихме и видяхме каква мизерия е решихме да си вземем парите и да потърсим друг хотел.
Обиколихме градчето, но за съжаление ставаше все по зле от към хотели и взехме решение да се насочим към Будва! След около час вече бяхме там не мога да ви опиша каква красота и корена разлика от това, което видяхме преди това. Започнахме да си търсим стая по хотелите, но уви всичко беше пълно. Бяхме доста изморени от цялото пътуване бяха минали повече от 10 часа, а ние все още нямахме стая. След поредното питане на рецепция се оказа, че места няма, но момчето на рецепцията ни видя, че сме балканци и ни подаде ръка както се казва. Обади се на една жена, която има голяма къща и дава стаи под наем, спазарихме си едно доста хубаво апартаментче на 10 мин. пеша от плажа в топ центъра на Будва за 20 евро на вечер. Бих казал ударихме джакпота! Взехме по един душ и легнахме да починем малко. Когато се събудихме беше време за вечеря и излязохме да хапнем морска храна. Ресторантите на плажа до старият град на Будва препоръчвам на всеки, по-вкусни ястия никога не бяхме яли. Голям избор от прясна риба приготвена невероятно!
На следващия ден естествено нямахме търпение за плажа, не вярвах на очите си колко кристално чиста е водата! Навсякъде ни се радваха, явно българи рядко ходят в тази част на света да почиват. Разгледахме старият град на Будва, остров Свети Никола, остров Свети Стефан, където най-богатите и световноизвестни звезди по света имат къщи! Няколко дни ни минаха като един, беше невероятно имаше толкова много места, които да посетим, че не знаехме от къде да започнем сутрин. Естествено имахме дни, в които се припичахме по цял ден на плажа изпивайки по няколко коктейла джин с тоник. Вечер се отдавахме на вкусни ястия, а след вечеря на нощният живот в Будва.
В заключение ще напиша, че приключението ни в Будва завърши страхотно, удължихме почивката си с още няколко дни за да вземем максимума от това място. Препоръчвам го на всеки, който търси магията от почивката!